Description
Варна, 2016 г.
Издателство „Онгъл“
ISBN 978-6197079-87-6
64 страници
Илюстрации: Кремена Цанкова, Веселин Марков, Ирина Веселинова Маркова. Използвани са фрагменти от рисунки на Кристина Андреева и Андрей Андреев и рисунка на Веселин Мицев по идея на Мартин Алатов.
Художник на корицата и графичен дизайн: Веселин Марков
Святослав Албирео
Съществува легенда, според която всички истории са измислени в място начерено Пъп на света. Хората, които владеят словото, са от там, и разказват истории от своя дом на тези, които не са от там. Разбира се, хората, които само си мислят, че притежават словото, понякога също могат да попаднат на това място, но там бързо ще бъдат изпратени обратно там, където им е мястото (това, както разбирам, се отнася за распиарени писатели коите пишат само заради пари.
Това е тъничка книга, формат А4, 64 страници. Прилича на списание, знаете, има такива творчески алманаси, като Kу-Kу-Ри-Гу за деца или Покана за размисъл за тийнейджъри. Както може би си спомняте, имаше едно сакрално списание, наречено Трамвай. Не, „Истории от Пъпа на света“ не е алманах. То само прилича на алманах, няма никакви откъси (стихотворения, песни, парчета на статии или проза), само няколко истории, сякаш случайни, несвързани една с друга, нито по време, нито по смисъл. А историите не са вълшебни, не са фантастични, а напълно обикновени. За нещо, което се е случило давно и не толкова давно. Но тази книга не е това, което изглежда. Изглежда като списание, а отвътре е книга. Това е сборник разкази, но без твърд сюжет, без кулминация, без заключение. Просто истории, разказани от някого, не много изненадващи, не много мистични. Но на заден план сякаш чуваш тази вълшебна приказна музика от красиво далечно място. Чуваш песента на менестрела, който ти разказва за Благодатната земя, където децата не плачат, а старите хора не гладуват. Сякаш видиш тъмния вселенски поглед на еднорога. Сякаш има такива, които идват за, сякаш има такива, които идват за, сякаш има къде да се чака и къде да се отива. И всички тези необикновени хора, които разпознаваемо идват от приказката, за някого, или сами се връщат в приказката, някак неуловимо ги усещаш. Четеш приказката и веднага разбираш кой ще бъде Онзи, Оттам. Или пък няма да има никого.
А е имало и гарван като сакрален водач към правилните хора. Синият гарван. А синьото, както знаем, е цветът на живота.
„Има само два цвята – бяло и черно. Останалите са само техните нюанси. Но има и трети цвят – твоят цвят, цветът на живота. Синьото.“ (Карбон, Андрю Ваксс)
Ето колко сакрално и лично стана. Две от двете книги на Елена Владова имат най-важните препратки и знаци за мен.