„Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето“ – разкази

(1 клиентски отзив)

„Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето“ е книга, посветена на живота в един крайморски град. Действието се развива в наши дни. Голяма част от героите живеят в Морската градина, където се намират техните къщи. Главен герой в 20-те разказа е господин Амигов, трето поколение гражданин и собственик на къща, който винаги е основен участник или инициатор на случващото се. Чрез поредицата от житейски събития читателят ще се разходи из алеите на Морската градина, ще се срещне с туристи, плажуващи и рибари, ще порисува на асфалта, ще си помечтае на фона на градския духов оркестър, ще се върне към миналото, понякога изпълнено с неподправена романтика. То намира място и във вестника, издаден с участието на всички герои: господин Амигов, неговите двама наематели, съседката Иванова, полицаят на района, диригентът на духовия оркестър, пенсионираният библиотекар, съседът меломан и госпожа Флора.

Книгата може да бъде придружена с притурка – вестник „Крайморска среща“, брой 1.

Цена на вестник – 3,59 лв.

Цена на книга с вестник – 17,09 лв. 

Чаша с господин Амигов – 20 лева

Магнит – 1,00 лев

Фланелка с господин Амигов – изработване по поръчка.

Description

Книгата съдържа 20 разказа.

Варна, 2022

Издание на Фондация „Град и посоки“

Художник Радостина Загорова

ISBN 978-619-7286-14-4

72 страници, с черно-бели илюстрации

1 Review for „Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето“ – разкази

  1. 5 out of 5

    Святослав Албирео

    Запознах се с авторката по време на Нощта на музеите, присъствах на нейния семинар, хареса ми нейният начин на изказване и това, което каза, намерих нейния подход интересен и професионален – например, тя беше облечена с тениска с илюстрация от книгата си, а в един от разказите й за Амигов има момент, в който той издава вестник. И така, Елена също направи няколко екземпляра от вестника, в който нейният герой е посочен като главен редактор. Мисля, че това е готин подход към мърчандайза. Е, по-интересно от книжки, въпреки цялата им несъмнена полезност (Елена също имаше книжки, като всички ние, писателите) и случайни картички. Харесва ми например идеята, че продуцентският екип, създал поредицата „Касъл“, е написал книгите на Ник Касъл за Ники Жара)), винаги се усмихвам, когато ги виждам по панаирите на книгата (тази поредица е преведена на български).
    Купих си книга за Амигов, а с книгата получих и екземпляр от вестника, така че и него имам.

    Героят на Владова е Амигов – приветливо човече, което е любопитно за всичко, обича живота и се опитва да измисли всякакви интересни неща, които да прави. С какво живее той? От родителите си е получил стара къща, точно в парка край морето, а една пристройка дава под наем. В общи линии, както мнозина тук, за да не му се налага да мисли за пари и да прекарва времето си в… е, това е, в което бихте прекарвали времето си, ако не ви се налагаше да мислите за пари и живеехте в стара къща край морето. Въпреки очевидната жизнерадостна фарсовост на подобни истории, когато са добри, а тези на Владова са добри, те са много автентични и правдиви.
    Това е един много жив образ на един животорадостен българин.
    Обаче за мен тази книга стана по-сакрална и по-лична.
    Затова сега ще кажа няколко думи за лингвистиката (между другите имам лингвистическо образование). „Приятел“ – на български е „друг“ на руски, „другар“ – е „товарищ“ (тази дума за съвсем други хора, светът не е дорасъл до нея сега). В български език няма думата „приятел“ като руски „приятель“ (това е много добър познат, с който приятно ни е да правим неща). Но в действителност… По смисъл, български „приятел“ е руски „приятель“, като и в Русия се смятаме. Българи наричат така всички свои добри познати. По принцип, точно като нас. Ние наричаме всеки приятел, както и те. Обаче българите са запазили думата, която не използват (много рядко) в речта си, но понякога я използват за прякори. Знаете я, разбира се, ако сте прочели моя книгата #Безднища. Авер. Това е истински приятел. Родна душата. Един от братя по душа, бромансер (от bromance). И тъй като почти никой няма авер, в речта почти няма такава дума. Вече казах, българският език, някакво по-душевен и по-точен, сякаш е по-прост, по-стар и… по-честен, можем да кажем.

    И така, в приключенията на Амигов авторка пише, че Амигов е прякор, а истинското му име било друго, но всички го наричали така. И така, в книгата има един герой, полицай. Той нарича главния герой Аверков. Да, това е същото като Амигов, обаче на български. И това е по-силно.

    За първи път видях тази дума Емил Манов, в книгата „Синът на директора“ на Емил Манов, където главният герой имаше прякора Авер. А после забравих тази дума и някак си говорих с моя български авер и му казах в момент на обидата: ви не знаете какво значи дружбата, само добро познатство, приятелство знаете, затова и дума нямате за човек от дружбата. И тогава той ме погледна с болка и каза тъжно: може ти си прав, само приятели имаме, и затова имаме само дума приятел. А после изведнъж поклати глава и каза: Авер. Ние си имаме специална думата за дружбата! Тогава значи можем да имаме и авери и имаме дружбата!

    Да, имат, имат най-красива дума и това е голяма радостта за мен, и пазят тази думата, повече дори от това, като руснаци пазят дума „друг“, защото сега ние наричаме (аз не е част от тези „ние“) „друг“ всички добри познати. Българи поне не наричат „авер“ всекиго, с който им приятно е да пият кафето.

    Така че за мен беше удоволствие да прочета приключенията на Аверков. Хубаво е, че писателката е избрала тази дума, за да подчертае душевната откритост на своя герой. Защото Авер е този, когото всички търсим.

    Много светла и лека книгата, с красив език, обаче още повече с красив смисъл. Много я препоръчам и много съм рад, че бях на тоз воркшоп, че купих тази книгата, и че откриех за себе си добра писателка.

Add a review

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *