назад
Как художникът Владимир Иванов ми нарисува лого
Прегледи: 234 · 2026-08-23 14:24:50 · Ред. 2026-08-23 22:07:40
Съвсем умишлено започвам с въпроса „Как?“, защото така започват заглавията на моите истории за Иванка Иванова („Как Иванка Иванова….“), а това е връзката с факта, че Владимир Иванов (1946 – 2025) ми е нарисувал лого. Или по-точно нещо като екслибрис, стилизиран в лого от друг художник – Николай Събев. За щастие Владимир Иванов се е подписал на рисунката и когато тази година се сетих, че я пазя някъде из папките, видях, че тя е от 1999 г. По това време още не беше издадена дебютната ми книга „16 истории на Иванка Иванова“ (това стана през 2002 г.), но аз си спомням, че давах написаните тогава разкази на някои познати да ги прочетат. Спомням си смътно и как се сдобих с тази рисунка. Бяхме доста голяма компания в едно кафене – Владимир Иванов обичаше такива срещи с познати и не толкова познати, по време на които могат да се водят дискусии по различни теми. Подчертавам думата дискусии, а не спорове. Той ми върна листите, които му бях дала и спонтанно нарисува рисунката, но пък си спомням какъв беше коментарът му, последвал и от прочетеното – че няма как буквата Е да е зализана и гладка, а трябва да изглежда малко чепато.
През годините много пъти имах поводи да правя интервюта с Владимир Иванов. Все още на разни места из Варна могат да се открият написаните от него думи (това, което той наричаше „намеса в градска среда“). Една от темите ни на разговор беше, разбира се, и франкофонията. Като бивши възпитаници на IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ сме си обменяли информации и за това училище, от което са излезли доста артистични личности. Владимир Иванов беше ценител на поезията – обичаше да рецитира Франсоа Вийон и Луи Арагон, и никак не е случайно, че издаде своя стихосбирка (чела съм я). Рисунката на корицата малко прилича на училищна тетрадка, но това отива на личност като него, винаги любопитен да научи нещо ново. Затова никак не е случайно, че някога съм решила му дам да прочете какво съм написала извън журналистическите статии. Така си мисля днес, когато вече няма как да си говоря с него. (По-долу прилагам линкове към някои интервюта)
© Владимир Иванов
Повече по темата:
· Владимир Иванов: Човек е свободен първо в себе си (в. "Черноморие"/LiterNet, 2000 г.)
· Владимир Иванов: игра със слово и образ в градското пространство (Градското списание, 2015 г.)
Ще се радвам да отговоря на всички ваши въпроси, свързани с моята работа и с книгите ми.
Можете да се свържете с мен:
0888 540388
E-mail: elena.vladova@gmail.com
Facebook : Elena Vladova – books
Instagram : Helavlad